Признателност за тези, с които можем да сме себе си в болката, не само в щастието. За онези, които ни виждат без грим, уязвими и крехки, и все пак не ни прекършват, а ни помагат да растем. За хората, които остават с нас, за да ни помогнат да превърнем болката в любов и отчаянието: в надежда.